|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Найдо, Найдо, тънка Найдо,
Найда ми кон водила,
че на вода го й завела, мари,
кон ми вода не пие,
най ми гледа горе, долу, мари,
в Станини, в Радини.
Та тука ли й бяла Стана, мари,
бяла Стана, бяла Рада?
Тя отиде татък долу, мари,
татък долу в полето,
по полето, край морето, мари,
да полива бяло зеле,
бяло зеле, ран босилек, мари,
че заспала под зелката, мари,
под зелката, под сянката.
Драго ми беше да я гледам, мари,
мила ми беше да я събудя.
Че откърших клон босилек,
наросих го с бистра вода,
че я ударих в бяло лице, мари,
в бяло лице, лебедово.
Аспарухово, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|