* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, мамо, закълнах се
да не ходя у Станкини,
да не мина край порти.
Стана два дни, стана три дни
стори ми се три години.
Снощи минах край Станкини,
край Станкини, край портите.
Бяла Станка на портите
аз й казах добър вечер,
тя ми каза - ела утре вечер
ела мило либе да седенкуваме.
И аз отидох снощи вечер,
снощи вечер по вечеря.
И аз почуках на портите
да излезне бяла Станка.
Не излезе бяла Станка
най-излезе Станкина буля.
Аз я питах къде е Станка -
тя ми каза: "Станка й на бостаня
да полива ран босилек!"
И аз отидох на бостаня.
Бяла Станка хем поляла,
хем поляла, хем сладко заспала
Драго ми беше да я гледам,
мила ми беше да я събудя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017