* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила й Неда снощна вода,
снощна вода от бял Дунав,
та изпила бяла Неда,
та изпила люта зъмя,
люта зъмя усойница,
усойница грамадница.
Легна Неда да ми лежи,
да линей, да болей.
Нединото първо либе,
то си Неда добре гледа,
добре гледа, хитром пита:
- Hедо, Недо, дуй дум Недо,
какво ти е припаднало,
та очи си премрежила
като риба отровена,
тънки вежди изкроила,
бяло лице преплатняло
като платно набелено?
А Неда му отговаря:
- Ой те тебе, първо либе,
га ме питаш, да ти кажа
какво ми и припаднало,
та съм лице променила
като платно набелено;
черни вежди изкроила,
черни очи премрежила
като риба отровена:
пила й Неда снощна вода,
снощна вода от бял Дунав,
та изпила люта зъмя,
люта зъмя усойница,
усойницъ, грамадница.
Нединото първо либе,
то си има враня коня -
Неда жали, кон не жали,
па се качи врано конче,
та отиде на София,
да доведе хекимджии,
да лекуват бяла Неда.
Намери ги й доведи ги.
Среща идат четворица,
четворица луди млади,
та си носят бяла Неда.
Нединото първо либе,
а то си им отговаря:
- Ой ви вази, четворица,
четворица луди млади,
на ви двеста, свалете я,
на ви триста, отвийте я,
да й видя бяло лице,
дали й бяло квото беше;
да й видя черни очи,
черни ли са квито бяха;
да й видя тънки вежди,
тънки ли са квито бяха!
Послушали луди-млади -
взели двеста, свалили я,
взели триста, отвили я,
та й видя бяло лице:
не е бяло квото беше;
и й видя черни очи -
черни очи премрежила,
тънки вежди откроила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019