* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
снощна вода геранова,
че изпила пъстра зъмя,
пъстра зъмя усорлица,
усорлица със две глави.
На сърце й зимуваше,
на гърло й летуваше,
под коса й гнездо вие.
Легна Неда, болна лежи,
болна лежи, зле умира.
Отговаря Нединия,
Нединия първи братец:
- Мари Недо, сестро Недо,
каква беше твойта болест -
не умираш, не оздраввяш;
да бе дърво - изсъхваше,
да бе камък - пръсваше се!
Отговаря Нединия,
Нединия втори братец:
- Мари Недо, сестро Недо,
каква беше твойта болест -
не умираш, не оздраввяш;
да бе дърво - изсъхваше,
да бе камък - пръсваше се!
Отговаря Недината,
Недината стара майка:
- Мари Недо, синко Недо,
каква беше твойта болест -
не умираш, не оздраввяш;
ти си тежка с мъжко дете!
Бяла Неда болна лежи,
болна лежи, Бога моли -
дано я Бог не забрави...
Над глава й младо турче,
турче Неди говореше:
- Мари Недо, бяла Недо,
на ти, Недо, чаша вино,
чаша вино, две ракия -
дано оздравя твойта болест!
Отговаря бяла Неда:
- Ой те тебе, младо турче,
аз си не ща чаша вино,
чаша вино, две ракия,
аз си ища жълта дюля,
жълта дюля Никополска,
черно грозде резекия.
Хората додят за неделя,
младо турче за ден ходи,
за ден ходи и си дойде...
Таман турче покрай село,
бяла Неда във сред село;
позапре се младо турче,
позапре се, ослуша се -
що си плачат Недините братя,
що мирише на бял тамян;
усети се младо турче,
умряла е бяла Неда,
че отиде всред село.
Отговаря младо турче:
- Ой ви вази, Недини братя,
на ви двеста - сложете я,
на ви триста - открийте я,
да я видя бяла ли е,
бяла ли е, както беше!
Сложиха я, откриха я,
не си даде двеста-триста,
най извади остро ножче,
че се удари в клето сърце,
заровиха бяла Неда,
бяла Неда усред село,
младо турче покрай село...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019