* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Тейко на Радка думаше:
- Синко ле Радке, Радке ма,
да знаеш, Радке, да знаеш,
какво хората говорят,
хората, Радке, по механи,
моми и момци по седенки,
че ти си тежка-неволна.
Да зная, Радке, верно ли й,
делник на празник ще сторя,
мало й големо ще сбера,
под село ще те изведа,
под село у мала градина,
главата ще ти отсеча,
къс, по къс ще я нарежа,
по плетища ще те накача,
гарванье да те разнесат,
да зная, Радке, да зная,
кога съм дете чувало...
Дор си това издума,
Радка на баща продума:
- Не слушай, тейко, хората,
хората, тейко, душмани.
На бара вода съм пила,
пъстра съм змия изпила, (2)
та ме на сърце изяде.
Дорде си Радка издума,
душа със Бога раздели.
Пъстра се змия показа
и си на покров излезе,
на търкало се навила,
глава на горе издигна.
Викна баща й да плаче:
- Синко ле Радке, Радо ле,
сбирайте се, комшийки
и вие върли душмани,
дайте ми влашко ножленце,
ябълка да си разрежа, (2)
устата да си разсладя.
Не си разреза ябълка,
най се у сърце убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019