* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
снощна вода кладенчова,
пила Неда, че изпила,
че изпила пъстра зъмя,
пъстра зъмя със три глави,
със три глави, с три опашки;
на сърце й самодива,
на гърло й летовила!
Бяла Неда болна лежи,
болна лежи и умира;
бял Димитър на стол стои
и на Недка отговаря:
- Ой те тебе, бяла Недке,
какво искаш да си хапнеш,
устата си да разквасиш -
дали искаш жълти дюли,
жълти дюли и нерамзи,
или искаш бяло грозде,
бяло грозде резекия?
Отговаря бяла Неда:
- Донеси ми да си хапна,
устата си да разквася!
Че си стана бял Димитър,
че възседна бързо конче,
че отиде на Филибе,
че си купи жълти дюли,
жълти дюли и нерамзи,
че си купи бяло грозде,
бяло грозде резекия.
Кат' се върна бял Димитър,
в пътя си срещна носило.
Отговарят поповете,
поповете, кметовете:
- Ой те тебе, бял Димитре,
туй носило й бяла Неда!
Отговаря бял Димитър:
- Ой ви вази, бе попове,
бе попове, бе кметове,
двеста давам - сложете я,
триста давам - отвийте я,
да й видя бяло лице,
бяло ли е, както беше!
Че сложиха бяла Неда,
че сложиха, отвиха я -
бяло й лице пожълтяло,
черни очи са хлътнали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019