* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Недка снощна вода,
снощна вода, кладенчова,
кладенчова, изворчова,
та изпила люта зъймя,
люта зъймя, пъстра змия.
Откак пила, заболяла,
заболяла, залиняла,
ни умира, ни оздравя.
Никой Недка не попита,
ни майка й, ни баща й -
пийнува ли, хапнува ли...
Де се взело младо турче,
младо турче, бяло гърче:
- Мари Недо, бяла Недо,
като лежиш, като лежиш,
ни умираш, ни оздравяш,
пийнуваш ли, хапнуваш ли
бяла пита загария,
руйно вино тригодишно?
И Недка му отговаря:
- Не ща вино, не ща пита,
най си искам два лимона,
два лимона никополски,
жълта дюля цариградска.
Осман има добра коня,
за ден ходи в Цариграда
за ден ходи и доводя.
Среща Неда, че я носят,
че я носят, да я ровят.
Турчето им отговаря:
- Двеста давам, сложете я,
триста давам, отвийте я,
да я видя, такваз ли е,
такваз ли е хубавица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019