* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Радкин си тейньо думаше:
- Чувам, Радке, от хората,
кат си хората приказват,
момите по седенките,
булките по кладенците,
че си била, Радке, трудна,
трудна, Радке, неволна;
ако е, Радке, истина,
аз ще те, Радке, заведа
в нашата горна градинка,
къс по къс ще те направа
и ще те, Радке, разкача
по хъшлами ябълки!
Радка си тейньо думаше:
- Не слушай, тейньо, хората,
хората думат по инат,
по инат, тейньо, душманлък.
Знаеш ли, тейньо, помниш ли,
кога на лозе ходихме,
че пихме вода-речница,
изпила съм змия грамадна...
Докато Радка издума
и се от душа раздели,
с бяло я платно прекриха,
змия на платно излезе
със седем малки змийчета!...
Радкин си тейньо плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Прости ми, Радке, прости ми,
дето хората послушах,
та тебе, Радке, погубих.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019