* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила й Бойка снощна вода,
снощна вода от бял Дунав,
та изпила люта змия,
люта змия пепелянка.
Легна Бойка да си лежи,
да си лежи, да си боли.
Де я дочу еничерче,
еничерче, нейно любе,
той си при Бойка отиде.
Еничерче Бойка думаше:
- А мор Бойке, първо либе,
що ти се яде, да ти купя,
да ти купя и донеса?
Бойка либе отговаря:
- Ой те тебе, еничерче,
еничерче, първо либе,
нали ме питаш, да ти кажа,
що ми се яде, да ми купиш,
да ми купиш и донесеш!
Яде ми се жълти дюли,
жълти дюли царограшки,
и неранзи дрянополски,
среди-зиме росно грозде!
Че си стана лудо-младо,
лудо-младо еничерче,
че възседна вранян коня,
възседна го, препусна го,
че отиде в Цариграда,
це й купи жълти дюли,
жълти дюли царограшки,
и неранзи дрянополски;
че й купи росно грозде,
росно грозде среди-зиме.
Възседна си вранян коня,
възседна го, препусна го,
да занесе на бяла Бойка...
В пътя върви лудо-младо,
че я срещна на носило,
на носило, на витрило;
че си слезе от вранян кон,
отговаря лудо-младо:
- Ой те тебе, Бойкина майко,
двеста давам - сложете я,
триста давам - открийте я,
да й видя бяло лице,
бяло лице лебедяно,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови!
Двеста дало - сложили я,
триста дало - открили я.
Видяло й бяло лице,
надведе се, целуна я,
извади си остро ножче,
удари се в клето сърце!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019