* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Тейно на Радка думаше:
- Чувал съм, Радке, от хората,
че си тежка непразна.
Ако е, Радке, истина,
къс по къс ще те разсека
и ще те, Радке, покача
в нашата горна градина,
по ранозрейка ябълка!
Радка на тейно думаше:
- Тейно ле, старичък тате,
не слушай, тате, хората,
хората по инат говорят!
Вода съм пила от река,
пъстра съм змия изпила,
че ми сърцето изяла.
Таман си Радка издума,
на Бога душа предала.
Бабите Радка къпали,
едни си на други думали:
- Таз мома от дете умряла!
Радка в ковчег сложили,
че я в църквата завели.
Попове Радка възпяват,
отде се е змия задала
на Радкината покривка
с девет малки змийчета.
Отново се Радка събуди
и на тейно си думаше:
- Тейно льо, старичък буба,
извикай, тейно, хората,
стринка и вуйна - двенките,
да ми децата кръщават.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019