* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила й Неда снощна вода,
снощна вода геранова,
че й изпила пъстра змия,
пъстра змия усойница!
На сърце й зимувала,
на гърди й летувала,
гнездо й вила, яйца й несла,
че е снесла девет яйца,
че измъти девет смока
и със нея дуру десет.
Бяла Неда болна лежи,
болна лежи, зле й, умира.
Над глава й младо турче,
то на Неда проговаря:
- Ой те тебе, бяла Недо,
да ти й питка, хапваш ли си,
да ти й винце, сръбваш ли си?
Отговаря бяла Неда:
- Да ми й питка, не си хапвам,
да ми й винце, не си сръбвам,
най си хапвам бяло грозде,
бяло грозде резекия,
жълта дюля цариграшка!
За Цариград три дни път има,
младо турче за ден ходи,
за ден ходи и си дойде,
сал на бяла Неда да даде
бяло грозде резекия,
жълта дюля цариграшка...
Младо турче под селото,
под селото, в ливадето,
бяла Рада сред селото,
сред селото, в носилото.
Проговаря младо турче:
- Ой ви вази, девет попа,
двеста давам, сложете я,
триста давам, открийте я,
да й видя бяло лице,
бяло лице пожълтяло,
черни очи затворени!
Отговарят девет попа:
- Ой те тебе, младо турче,
нашта й вяра християнска,
ни се слага, ни се открива!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019