|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила й Неда снощна вода,
та изпила люта змийка,
люта змийка усойница.
Заяло я й на корема,
на корема, на сърцено.
Поискала бяла Неда,
поискала укусчица -
от бел Дунав мрена риба,
бело грозде със чопкана,
жълта дюля със вейкяна,
трижгодинско руйно вино
и гергьовско вакло агне.
Ходило й първо любе
да й троси укусчица,
ходило й, ворнало се,
че я срьощна, че я носят,
че я носят на гробища.
- Двеста давам, открийте я,
да си видя бела Неда.
Откриха я, че я видел -
погрознела, пожълтела.
- Триста давам, завийте я,
завийте я, носите я,
носите я на гробища.
Широка лъка, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 317
- "Пила Неда снощна вода, та изпила люта змия"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|