* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Яна гърло боляла,
не е било гърло, а люта змия.
Никой Яна не вярва,
нито майка, нито баща,
нито братя, нито сестри.
Един сал й вярваше,
но него го тука нямаше.
Той си беше на виното,
на виното гюмрукчия,
на ракията бисрижия,
на чаша му хабер дойде,
че е Яна тежко болна.
Тръгнал да си върви.
Насред пътя, насред поле,
на тамян му замирисало,
на другари си говори:
- Ой, ей ти, другарю, мили другарю,
на тамян ми замириса.
- Я върви, тая гора тъй мирише.
Отишъл близо край село,
копачи си срещнали,
на копачи говори:
- Ой ви, копачи, стари другари,
широк гроба изкопайте,
за двама луди-млади,
сгодени, неженени.
Вървеки, що са вървели,
срещнали бяла Яна,
бяла Яна на носилка.
- Ой ви, носачи, мили братя,
на ви двеста, свалете я,
на ви триста, открийте я!
Живи са се прегърнали,
мъртви са се разгърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019