* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Варай, Яно, бела Яно!
Яна е пила снощна вода,
та е изпила люта змия,
люта змия с девет главе.
с девет главе, осем пашке.
Бела Яна сърце яде,
сърце яде, болна лежи,
болна лежи, кье да умре.
Стара майка не верува:
- Кажи, кажи, бела Яно!
От кога си тина тежка
ил' от турчин ил' каурин?
- Варай, мале, мила мале!
Не съм, мале, нето тежка,
не от турчин, не каурин.
Кога ази кье да умра,
тина мене да разпориш,
да разпориш жален корем,
ти да видиш та що има,
та що има моето сърце.
Ти ми велиш как съм тежка, -
ил' от турчин, ил' каурин.
Та умрела бела Яна,
разпрала га стара майка
и га гледа, що кье види!
Изкараха люта змия
с девет глави, осем пашки.
Тогай майка верувала,
че га Яна сърце аде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019