* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила й Неда снощна вода,
та й изпила люта зъмя;
заяде я на сърцето,
заяде я деня й нощя.
Неда мами отговаря:
- Мари, мале, стара мале!
що ме яде деня й нощя,
деня й нощя на сърцето?
Дали не е люта зъмя,
люта зъмя, усойница?
Мама Неди отговаря:
- Не е, Недо, люта зъмя,
люта зъмя, усойница,
най е, Недо, мъжка рожба,
та те яде деня й нощя,
деня й нощя на сърцето.
Неда мами отговаря:
- Мари, мале, стара мале,
и ти ли ме не вероваш,
и ти ми вяра не фащаш -
не е, мамо, мъжка рожба,
най е, мамо, люта зъмя,
люта зъмя, усойница!
Мари, мамо, стара мамо,
кога ми вяра не фащаш,
кога умре бяла Неда,
ти доведи два берберя,
да разпорят бяла Неда,
та да видят нейде нещо,
нейде нещо под сърцето.
Кога умря бяла Неда,
Недината стара майка,
тя доведе два берберя,
та разпрали бяла Неда,
та видели на сърцето -
не е било мъжка рожба,
най е било люта зъмя,
люта зъмя усойница.
Недината стара майка
тя тогива вяра хвана,
вяра хвана, с очи видя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019