* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
та изпила люта змия,
люта змия усойница,
та заболя бела Неда.
Челебия кафе вари,
той на Неда отговаря:
- На ти, Недо, филджан кафе,
филджан кафе, друг ракия!
- Пий го, пий го, челебийо,
да бе Неда кафе пила,
кафе пила и ракия,
не щя Неда болна легна,
заяде я на корема,
на корема, на сърцето.
Стана, стана челебия,
та отиде във София,
да си тръси лек за Неда.
Га се върна от София,
че не мина през друмища,
ами мина през гробища,
че си срещна бела Неда
с поповете, с даскалете,
че я носят на гробища.
Проговаря челебия:
- Двеста давам, запрейте я,
запрейте я, открийте я,
да си видя бяла Неда,
бяло лице - бяло ли е,
черни очи - черни ли са,
тенка снага - тенка ли е!
Бяло лице пожълтяло,
черни очи помренени,
тенка снага повехнала.
- Триста давам, закрийте я,
носите я във гробища!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019