* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Бяла Неда вода е пила,
вода е пила геренива,
геренива кладенчева,
че изпила пъстра змия,
пъстра змия усойница.
На сърце й змия лежи,
змия лежи, Неда мъчи,
Неда мъчи ще я умори.
Отде я зачул Халил ага,
че си Неда болна лежи,
че отиде Халил ага,
да си види бяла Неда,
да я види, да я пита,
да я пита какво ище.
Тя му ище туй, що няма,
туй, що няма по среди-зима -
бяло грозде резекия,
жълта дюля царограшка.
Халил ище да си люби,
да си люби бяла Неда,
да я люби, да я вземе,
Халил Неда да изневери,
да изневери, да потурчи.
Хола е Неда турчин мрази,
турчин мрази да го срещне,
дилкин Неда да го люби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019