* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда нокьня вода, леле, Недо,
нокьня вода неделяшна,
неделяшна тригодишна.
Изпила е люта змия,
люта змия тройоглавна,
тройоглавна, петопая,
петопая, шестокрила.
Змия расне, Неда гасне,
та е дошло ден Великден.
Сите дружки хоро играт,
хоро играт, песни поят,
я Неда си на край стое,
на край стои, сеир гледа,
сеир гледа, съзи рони.
Согледа я нейно братче,
проговаря нейно братче:
- Защо Недо на край стоеш,
на край стоиш, сеир гледаш
сеир гледаш, съзи рониш?
Се сдумаха си другачки,
па кажая неин татко
да е Неда потруднела.
Изговаря бела Неда:
- Ако съм си отруднела.
Еси другачки да отруднат,
да отруднат како мене!
Вси другачки соберете,
съберете сред селото,
сред селото, край чешмата,
па ме мене разперете.
Па ги собра вси другачки,
па разпра'а бела Неда,
па не била Неда трудна,
извадия люта змия,
люта змия тройоглава,
тройоглава, петопая,
петопая, шестокрила.
Како си е Неда клела,
така моми клетва стигна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019