|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Тонка се болна разболя,
лежала, боледувала.
Цялото село хортуват,
много й тежка болестта -
че Тонка трудна станала,
от това Тонка лежала.
Мама си Тонка попита:
- Тоне ле, една на мама,
мър, кажи, Тоне, на мама
от ко си болна, Тоне ле?
Цялото село хортуват,
че Тонка трудна станала,
от това Тонка лежала.
Нищичко Тонка не каза.
Батю си Тонка попита:
- Мър, кажи, Тоне, на батю
от ко си болна, Тоне ле?
Тонка на батю продума:
- Брайно ле, миличък брайно,
мойта е болка голяма,
тя ме в сърцето изяде,
аз скоро, брайно, жа умра.
Не жали, брайно, не тъжи.
Като хората хортуват,
моля ти се, доря ти се,
повикай, брайно, повикай
селяни, селски кметове,
че жа ма, брайно, разпориш.
Селяни, бате, да гледат,
да гледат, да се доверят
от ко е Тонка умряла.
Още си това хортува,
и се с душа раздели.
Извикал брат й, извикал
селяни, селски кметове,
та си Тонка разпориха
и кво във Тонка да видят -
две змийки, дор две усойки
на сърцето й лежаха.
Левка, Свиленградско; седенкарска - през лятото (СбНУ 62/2009,
№ 991 - "Две змии лежат на сърцето на мома Тона").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|