* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Радкин си баща думаше:
- Радке ле мила, тейнова,
аз чувам, Радке, от хората,
че си хората приказват,
мъжете по дюкяните,
момите по седенките,
булките по кладенците,
че си, Радке ле, непразна!...
Да зная, Радке, да зная,
да зная, че е истина,
Радке ле, ще те затрия
в нашата горна градинка,
къс по къс ще те разсека,
Радке ле, ще те разкача
на наште двете ябълки.
Да вървят мало й голямо,
да вървят, сеир да струват -
как съди баща на рожба!
Радка тейни си думаше:
- Тейне ле, стари тейне ле,
на чисто сърце грях няма,
за мойта болест цяр няма,
цяр няма, да се изцеря!
Пила съм вода от реката,
изпила зъмя речница;
ето ми девет месеца,
как ме й зъмята заяла
от лява страна на сърце!...
Таман туй Радка издума,
и се от душа отдели.
Радка бе на носилото,
попове Радка опяват,
зъмята й на покривката.
Радкин си баща плачеше:
- Прости ме, Радке, прости ме,
клета му й душа, проклета,
който хората послуша,
чедото да си посъди!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019