|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила Неда нощна вода,
Недо, Недо, агне Недо,
та изпила люта змия,
га я пие на сърцето;
Неда вика: - Леле, глава,
леле, глава, леле, сърце,
леле тънки половини!
Никой Неди не веруе,
ни етърва, ни свекърва,
нити Неди девет зълви,
нити Неди два девера;
който Неди да веруе
оно ми го тува нема;
отишло е на надоле,
отишъл е левен Дойчо
на надоле, - Цариграда,
Цариграда, на механа,
да си пие руйно вино.
Книга пише бела Неда, -
одрала си десен образ,
потекоа църни кърви,
та изписа бела книга,
бела книга, църно писмо,
па я прати по пиленце,
по пиленце, соколенце:
- Носи, пиле, бела книга;
да я носиш Цариграда,
да я дадеш левен Дойчо!
Послуша я суро пиле,
та си взема бела книга.
Однесе я Цариграда,
та си ойде на механа,
па разтресе дробни крила,
га изтресе бела книга.
Па я взема левен Дойчо;
прегледа я, прочете я;
та си виде, де му Неда,
де му Неда болна лежи.
Болна лежи, че да умре!
Той час рипна левен Дойчо,
тури чаша на трапеза;
сложи литра под трапеза;
даде двеста, купи коня;
даде триста, обружа го,
обружа го, оседла го,
тури нога у зенгия,
дур да тури и оная,
та си ойде до сред пътя,
кон му пукна па сред пътя.
Даде двеста, купи други;
даде триста, обружа го,
обружа го, оседла го,
оседла го, възседна го, -
тури нога у зенгия,
дур да тури и оная,
он си ойде под селото,
кога дойде у селото,
у селото, равни двори,
на среща му четворица,
четворица Неди бракя,
де си носа бела Неда, -
умрела им бела Неда!
Ка ги виде левен Дойчо,
та па си им говореше:
- Таком бога, четворица;
четворица Неди бракя,
двеста давам, турете я:
триста давам, открийте я;
да си видим бела Неда,
бела ли е как що беше?
Да си видим Неди лице,
бело ли е как що беше?
Да ю видим църни очи,
църни ли са, какви беа?
Слушали го четворица,
четворица Неди бракя, -
даде двеста, туриха я;
даде триста, откриха я.
Що да види левен Дойчо,
що да види, що да чуе?
Неди лице пребледнело,
пребледнело, прежълтело,
като дуня презреана,
а неранджа прекапана;
църни очи помрежила,
като риба отровена,
на сух песок изхвърлена!
Закопали бела Неда!
Ярлово, Самоковско (Шапкарев 3/1972, № 574 - "Неда отровена
от змия"; =Славейков-КП 1941, № 173 - "Пила Неда нощна вода"; =Славейков-КП
1995, № 175 - "Пила Неда нощна вода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|