* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Недка снощна вода,
снощна вода, кладенчова,
че изпила пъстра змия,
пъстра змия, със две глави,
със две глави, три опашки.
На сърце й зимувала,
на гърло й летувала,
от коса й гнездо вила,
измътила пъстри змии,
пъстри змии с две глави,
с две глави, с три опашки.
Изяли са Недкиното,
Недкиното клето сърце.
Бяла Неда болна легна,
болна легна, зле умира.
Отговаря бяла Недка:
- Че кой ми се наем наема,
за ден д' иде в Цариград,
за ден д' иде, да си дойде -
да ми донсе по сред-зима
жълти дюли цариградски,
бяло грозде резекия.
Никой не се наем нае.
Наело се е младо турче,
младо турче, еничерче,
еничерче, анадолче,
купило конче за петстотин,
вървяло е досред пътя,
падна конче, пръснало се.
Купи друго за хиляда.
Ходило е в Цариград,
купило е жълти дюли,
жълти дюли цариградски,
бяло грозде резекия,
колкото бърза, по-бърза,
дано свари бяла Недка,
на кревата, на постелка.
Не я свари на кревата,
на кревата на постелка,
най я свари на вратата,
на вратата, на носилка.
Жално плаче младо турче,
жално плаче, милно дума:
- Двеста давам, сложете я,
триста давам, отвийте я,
да си видя бяла Недка!
Бе тя мойто първо либе.
Сложили я, отвили я.
Жално плаче младо турче:
- Стани, Недке, първо либе,
стани Недке, посрещни ме,
поеми си армагана,
армагана от Цариграда!
Нето дума, нето гледа,
бяло лице пожълтяло,
пожълтяло, погрозняло,
бели ръце кръстосани,
сладки уста заключени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019