|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила Рада снощна вода,
та изпила люта змия,
люта змия пепелешка.
Легна Рада да умира,
да умира, да отода.
Радината стара майка,
тя на Рада тихо дума:
- Мари, Радо, клета дъще,
ти умираш, ти отодяш,
мене на кого оставяш?
Рада майка си думаше:
- Мъри, мале, стара мале,
оставям ти, забравам ти
моя мили златен гердан,
да го туриш на вратника.
Кога духне тихян вятър
и герданя ще придрънка,
ти ще речеш: "Рада иде,
Рада иде, вода носи,
котлите й придрънчоват,
полите й прифучават."
Дюлино, Варненско; инф. род. в Козичино, Поморийско; седенкарска
- на валянка (СбНУ 63/2007, № 660).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|