* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

- Що ми е мъчно и тъжно,
па няма кому да кажа?
- Кажи ми, Стано, мъките...
- Казвам ти, байно, казвам ти.
Нали ми е мати мачеви,
она ме за вяра не лови,
но ме за правдина беди,
че съм аз трудна-дебела.
- От кога, Стано, със кога?
- Огън й устата изгорило,
вода да й памет занело.
- На теб, бай, ще ти се помоля,
утре е бяла събота,
заутре е млада неделя,
да наготвите и да намесите,
всички роднини ще поканите,
и мойто мати мачеви,
да дойде, бате, да дойде,
па ще ме, бате, заколиш,
да видиш какво е на сърце.
Свете са роднини дошли,
та са й свечу палили,
а нейна мати мачева,
взела й люлка и пелена, (2)
па си при Стояна отишла.
Що ми е чудо там видяла.
На Станино сърце - три змии, (2)
три змии, и трите ридовки.
Га се е над Стана навела
свечица да й запали,
първа й очи извъртяла,
втора й език изяла,
трета й, море, продумала:
- Да знаеш, мъри, да знаеш,
кога ще Станка да бедиш,
с нейнога брата рожденога.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019