* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
та изпила люта змия
люта змия - усойница.
Заело е на кореман,
та е ело три години,
три години и полвина.
Приискала й по сред-зима,
по сред-зима жълта дюля,
жълта дюля, бело грозде.
Челебия кон седлае
бели Неди лек да троси,
да хи троси жълта дюля,
жълта дюля, бело грозде.
Ходил ми е челебия
от село в село, от град и града,
да си пита и разпитва
къде има укусчица,
укусчица лек за Неда,
та е стигнал Цариграда.
Дърво има, дюля нема,
лозе има, грозде нема.
Върнал се е челебия,
не е минал през друмове,
най е минал през гробища.
Хайде иде челебия,
че си срьощна бела Неда
със попове, със даскале,
носеха я на носилки.
Той си вика на попове,
на попове, на даскале:
- Ой попове, ой даскале,
двеста давам - свалите я,
триста давам - открийте я
да хи видем бело лице,
бело лице, черни очи!
Свалиха я, откриха я.
Бело лице - пожълтело,
пожълтело, посинело,
черни очи помренила,
морна коса - нарошенка,
тьонка снажка - удървенка.
Тогав вика челебия:
- Завийте я, носите я,
та ми не е бела Неда,
бела Неда, хубостница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019