|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
- Мале ле, мила мале ле,
напих са вода студена,
та изпих змийка усойна,
та ме на сърце заеде.
- Дъщеро мое, майчина,
то не е змийка усойна,
ами е дете на сърце.
- Мале ле, мила мале ле,
иди ми, майчо, порукай
докторе и жеравчие
коремас да ми разпорят,
да си ми видиш, мале ле,
дали е змийка усойна
или е дете на сърце.
Отиде майка, порука
докторе и жеравчие,
та хи корем разпориха.
Не било дете на сърце,
ам било змийка усойна.
Та си на майка викаше:
- Мале ле, мила мале ле,
всичкемнем халал, прехалал,
теб, майчо, халал не правем,
че ме си беда бедила!
Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР 1973, № 782 - "Изпила
змийка усойна").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|