* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

За зло се й запролетило,
Доне ле, мома хубава,
за зло й, не е за добро,
за зло й дошла Русалия,
Русалия - света Троица.
Хората вървят в черкова,
в черкова в калугерките.
И Донка иска да иде,
станала рано в неделя,
че се умила, оплела,
и се хубаво премени.
Влязла й в нова градинка,
набрала цвете всякакво,
направи китка размесна,
че я Донка затъкна,
от лява страна на глава.
Мама си Донка изгледа,
от глава мама до крака.
Мама на Донка думаше:
- Защо ти сърце налива,
я ти лицето слабней?
Донка си мами думаше:
- Майно льо, стара майчице,
и ти ми вяра не фащаш,
камо ли, мамо, комшии,
комшии, още роднини!...
Донка в черкова отиде,
люта я глава заболе,
по-люта треска затресе,
кога се назад повърна,
отдалеч мами викаше:
- Постилай, мамо, дебело,
слагай възглаве високо,
ази ще мамо да умра!
Легнала Донка, лежала,
лежала девет месеца,
дано си дете добие...
Като месеците минаха,
мама си Петко думаше:
- Петко ле, младу даскалче,
я иди в ново яхъри,
изведи конче вранено,
че го оседлай, обюздай,
турни му юзда от звезда,
тирни му щранки от франки,
сложи му алени килими,
та че си Донка покачи,
при доктор да я заведеш,
и ний си вяра да хванем,
дали е Донка непразна.
Та че си Донка завели,
Доне ле, мома хубава,
доктори да я прегледат.
Та че си Донка рязаха,
на корем Донка, на гърди,
не си й дете вадиха,
най си змия вадиха.
Как видя Донка таз змия,
Донки се злъчка пукнала,
и се от душа отдели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019