* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Тейно си Радки думаше:
- Що чувам, Радке, от хората,
Радке ле, мило тейново,
хората у черковите,
момите по кладенците.
За тебе, Радке, говорят,
че ти си болна-неволна,
неволна, трудна-непразна;
да зная, че е истина
ще ти главата отрежа,
на мръфки ще те направя
и ще те, Радке, накача
във нашта мала градинка
по наште вишни дървета;
да върви мало й голямо
да гледа чудо голямо,
как съди баща дъщеря!...
Радка си тейну думаше:
- Тейно льо, ти мой тейно льо,
на чисто сърце грях немам,
на клета глава цар немам,
Пила съм вода речница,
изпила зъмя водница,
в сърце ми гнездо извила.
Като си дума издума
и се от душа отдели.
Пъстра е зъмя излязла
на Радкината покривка.
Цяло се село провървя
да гледа чудо голямо...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019