* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Тейно си Радки думаше:
- Радо ле, мила, тейнова,
що чувам, Радке, от хората,
от хората по черковите,
момите по кладенците,
за тебе, Радке, приказват,
че ти си болна-неволна,
неволна, трудна-непразна!
Да зная, че е истина,
ще ти главата отрежа,
ще те на мръвки нарежа
и ще те, Радке, разкача
из нашта малка градинка,
по нашти вини дървета,
да върви мало и голямо,
да гледа чудо голямо! -
Радка си тейно думаше:
- Тейно ле, ти мой тейно ле,
на чисто сърце грях няма,
за слета глава цяр няма!
Пила съм вода речница,
изпила съм зъймя водница
в сърце ми и гнездо извила! -
Дорде си Радка издума
и се от душа отдели,
пъстра и зъймя излязла
на Радкината покривка.
Па си се село събрало,
да гледа чудо голямо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019