* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка Ранила,
на тихи бели Дунава,
за вода Радка да иде,
с бели менци на рамо.
Радка си из пътя вървеше,
отдолу идат три змея,
три змея, дур три облака.
Първият мина и замина,
нищо на Радка не каза,
вторият мина, замина
и той й нищо не каза,
третия не заминава,
той й менците улови
и си на Радка думаше:
- Радке ле, моме, Радке ле,
аз ще се моля на тебе,
а ти се моли на майка си,
стига ме е мама ти снемала
се вечер, се по едно време,
да мами жито червено
и още прясно сирене
и пуста жълта коприна.
Снощи покрай вас като минах,
майка ти сред двор седеше,
пъстра си змия държеше,
с игла й очи вадеше
и си нагоре гледаше
и се на бога молеше:
"Божке ле, вишний господе,
както се вие таз змия
в мойте ръце злодейски,
тъй да се вият момците
край нашата Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016