* * *

Мома среща три (два) змея

Рада за вода ходила
на Николови кладенци,
ходила и се върнала,
среща й идат три змея,
три змея, три огненика;
първи мина, замина
и подир него втория
и той си Рада замина,
третия не я замина;
най си той Рада задири,
задири, та й думаше:
- Я сложи, Радо, кърчези
и дай ми китка от чело,
та постой да подумаме.
Рада на змейна думаше:
- Недей ме, Змейно, недей ме,
не ми е сега да чакам,
че майка ми е зле болна
от пуста треска огница
и ме за скоро проводи,
дано я сваря със душа,
водица да й занеса!
Змейно на Рада думаше:
- Не думай, Радо, не лъжи,
я лъжи, Радо, другиго,
байна си змейна не лъжи,
не мож го, зере, излъга!
Змейно си хвърка високо
и гледа змейно широко,
та всичко види и знай.
Аз видях, Радо, аз видях,
аз видях, Радо, аз зная,
че не е болна майка ти!
Снощи през вази прехвръкнах,
над вашта къща сламена,
майка ти, магесницата,
майка ти, омайницата,
по срединощи станала,
край огън беше седнала,
жива бе зъми хванала,
в ново ги гърне турила,
та ги на огън печеше,
със бел ги бодил подклада,
черни си думи нарича:
"Както се вият тез зъми,
тъй да се вият, превиват
за Рада турци, българи
и трета вяра цигани!"
Не знай, Радо, майка ти,
че тебе змей та задиря,
че ти змеица ще станеш!
Туй рече, не доизрече,
змейно си Рада увлече
по широките канари,
ув дълбоките пещери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016