 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
До пладня силни пекове,
след пладня буйни ветрове.
Янка за вода отива,
наляла и върнала се.
Като се назад обърна -
змейно й тича подиря.
Змейно на Янка думаше:
- Янке ле, либе Янке ле,
постой ме, либе, почакай,
студена вода да пия.
Янка на змей думаше:
- Не мога, змейо, да чакам -
майка ми лежи, умира,
студена вода поиска.
Змейно на Янка продума:
- Ти лъжи, Янке, когот щеш,
мене не можеш излъга.
Сега край вази заминах,
майка ти на двор седеше,
бяла къделя предеше.
Светлен, Поповско (Архив ЕМ-Русе); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016