* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода;
отдолу идат два змея,
два змея, дур два близнака,
първият мина, замина,
вторият Радка позапре,
той на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
всяка ми вечер излизаш,
по една ми китка донасяш,
тази ми вечер не дойде,
нито ми китка донесе.
Радка на змей думаше:
- Пусни ме, либе, пусни ме,
майка ми болна лежеше,
баща ми душа береше.
Змей на Радка продума:
- Радо ле, либе Радке ле,
не мож ме, Радке, излъга,
змей нависоко хвъркаше,
змей нашироко гледаше,
майка ти на двор седеше,
буйни огньове кладеше,
ново гърне подклаждаше,
черна магия вареше,
на раздяла, на развала,
двама да ни раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016