* * *

Мома среща три (два) змея

- Кахъри, тежки ядове,
вдигнете мъгли-прахове
да затулите слънцето,
слънцето, още вятъра.
Радка за вода ще иде,
да не я види слънцето,
слънцето, още вятъра.
Ходила е Радка за вода,
ходила и се е върнала.
Насреща й идат два змея,
два змея, два близнака.
Първият мина, замина,
вторият не заминава.
Той взе на Радка стомните,
пък Радка му се молеше:
- Я дай ми, змейо, стомните,
че мама болна умира.
Змейо на Радка думаше:
- Лъжи, Радке ле, кого щеш,
змея не можеш излъга,
че ние на високо хвъркаме
и на широко гледаме,
над всеки комин кацаме,
снощи и над вашия кацнахме,
кацнахме и надникнахме.
Майка ти, омайницата,
омайва вода и гора,
и на гората змиите.
В ново ги гърне печеше,
с бял ги бодил подклаждаше,
думаше и нареждаше:
"Както се вият тия змии,
тъй да се вият ергени
край мойта Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016