|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома среща три (два) змея
Радкина майка болнава,
Радка за вода проважда
на Алтън-бунар кладенец,
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Радка се чуди и мае -
как ще за вода да иде,
че се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
кахъри, мои ядове,
вдигнете мъгли-прахове,
да затулите слънцето,
слънцето, още месецът
и на небето звездите.
Радка се смили на Бога,
че вдигна мъгли-прахове,
та затулили слънцето,
слънцето, още месецът
и на небето звездите.
Радка за вода отиде
на Алтън-бунар кладенец.
Ходила и върнала се.
Среща й идат два змея:
едина беше слънцето,
другия беше месецът.
Слънцето Ради думаше:
- Я ми дай, Радке, водица
със твойта стомна пъстрица,
със твойта десна ръчица.
Радка на слънце думаше:
- Махни се, змейно, не ме май,
мойта е мама болнава,
мене за вода проводи
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Слънце на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
твойта е мама знайница,
знайница, та магьосница,
магьоса гора и вода.
В водата бели камъни,
под камъните зъмите -
живи ги с ръце ловеше,
със бял ги бодил бодеше,
в ново ги гърне дробеше,
дробеше и наричаше:
"Както се вият тез зъми,
тъй да се вият момците
за наша Рада хубава!"
неуточнено, Разградско (Бончев, № 104; =Осинин-Душата, № 263;
=Минков Мене ме, с. 141 - "Магията на Радкина майка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|