* * *

Мома среща три (два) змея

Умръкнала е Ладена,
Ладено, пиле ле шарено.
у тая гора зелена,
без огън и без вечера,
без вода и без постеля.
Пошла Ладена за вода,
насреща идат два змея.
Стария Ладена замина,
младия Ладена запира,
стомните й напива,
и една дума думали:
- Либе Ладено, Ладено,
всека ми вечер дохождаш
на студените кладенци,
всекогаш китка донасяш,
а сега, либе Ладено,
защо китка не донесе?
Я Ладена му говори:
- Пусни ме, Змею, да мина,
че майка ми е болнава,
колкото лежи от более,
два пъти гори за вода.
Змех на Ладена говори:
- Лъжи си, Ладе, другиго,
а змею не мож излъга,
змею си хвърка високо
и гледа земя широка,
сега над вази прехвъркнах -
майка ти седи в горница,
за тебе риза шиеше,
всекакви билки вшиваше,
всекакви билки омразни,
омразни, Ладко, разделни;
твойта майка магесница
жива е змия хванала,
в ново я гърне турила,
във гърне необжежено,
с бел го е бодил покрила,
змия се в гърне виеше,
кат се виеше пищеше,
майка ти тъй наричаше:
"Какво се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
за моя Лада убава!"
Майка ти, таз магесница,
майка ти, таз омайница,
доде не те е церила,
айде ние, Ладе, с тебе
двамата да избегаме.
Туко това издумале.
па са се двата хванали,
в небеса се издигнале,
на планина я занесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016