* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунав.
дур не е месец залязъл,
дур не е слънце изгряло,
ходила и се върнала.
Насреща й два змея,
два змея като два бея.
Първият мина, замина,
вторият легна, не замина,
улови Радка за ръка.
Змеят на Радка думаше:
- Що идваш ти тука
толкова рано за вода?
Радка на змея пак дума:
- Жив да си змейо, пусни ме,
болна си мама остана,
насред ми къщи лежеше,
дунавска вода искаше.
Змеят на Радка пак дума:
- Не лъжи ме, Радке, не мами,
снощи, край вас като минах,
майка ти в градина седеше,
ран си босилек плевеше.
Аз й поисках босилек,
пък тя ми, Радке, прехвърли,
прехвърли стръкче коприва.
Ах, че ми падна в пазвата,
в пазвата, близко до сърцето,
че ми сърцето изгори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016