|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома среща три (два) змея
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
със бели менци за вода,
без да я види слънцето,
слънцето, още месецът.
Като се назад връщаше,
среща й идат два змея,
два змея, двата огневи.
Първия Радка замина,
втория Радка запира:
- Я постой, Радке, любе ле,
студена вода да пия!
Радка на змею думаше:
- Змейо ле, змейо, огнен змей,
пусни ме, змейо, да вървя,
майка ми лежи болнава,
колкото лежи от болест,
два пъти гори за вода.
змейо на Радка думаше:
- Радке ле, любе Радке ле,
ти лъжи, Радке, другиго,
мене не мож излъга!
Ний пред вас като хвръкнахме,
майка ти, таз могьосница,
майка ти, таз омайница,
сред двори на двор седеше,
на тебе риза шиеше,
всякакви билки ушиваше,
всякакви билки омразни,
омразни билки и разделни,
аз да те тебе намразя,
намразя, Радке, оставя.
Дорде си дума издума,
силни ветрове духнаха,
Радка в небеса вдигнаха.
Попина, Силистренска, трапезна (СбНУ 60-1/1993, № 126 - "Радка
и два змея огнени - 2"). Според певицата: "Вземал я змея и я занесъл
в змейовата къща, в пещерите...".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|