* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила,
рано за вода отишла
на тихи бял Дунава.
Бързала е Радка да иде,
да иде и да се върне,
никой да не я види.
Ходила и се върнала
насреща й два змея
два змея до два облака,
първи минал, заминал,
втория мина и се спря,
той си на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
я ми дай, Радке, водица,
с твоята дясна ръчица.
Радка на змея думаше:
- Я не ме, змею, закачай,
майка ми е болна ще умре,
тя си водица поиска
от тихи бял Дунав,
аз бързам да й занеса.
Змея на Радка отвърна:
- Я не ме лъжи, Радке ле,
майка ти е магьосница!
Аз снощи минах край вас,
майка ти на двор стоеше,
ново си гърне държеше,
в него шарена змия,
тя я с игла бодеше,
змията жално пищеше,
а майка ти й думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
над нашата Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016