 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунави
с бели менци за вода,
дорде е слънце не огряло,
да не й лице почерней,
да не й лице изгори.
Отдолу идват два змея,
два змея, кат два облака
и те на Радка думаха:
- Радке ле, мома хубава,
много си, Радке, хубава,
а майка ти е много зла!
Снощи си покрай вази минахме,
покрай ваште равни дворове.
Майка ти посред двори стоеше,
в ръка змия държеше
и люти клетви кълнеше.
"Както се вий таз змия,
тъй да се вият момците
около Радка хубава!"
Ореш, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016