* * *

Мома среща три (два) змея

Изгряла й звезда алена,
алена, редом кървава;
не било звезда алена,
най бяло Рада змейница,
за студна вода отива,
ще мине, отде ще мине,
през зелен герен из пътека. (2)
Среща й идат два змея,
два змея, дур двама братя.
По-голям змею замина,
по-малък змейно остана.
Змейно на Рада думаше:
- Чакай ме, Радо, чакай ме,
нещичко ще те попитам.
Рада на змейно думаше:
- Пусни ме, змейно, пусни ме,
че мама лежи зле болна,
колкотой болна от Бога,
дваж болна за студна вода.
Змейко на Рада думаше:
- Ти лъжи, Раде, кого щеш,
сал мене не мож' излъга.
Аз снощи, Раде, прехвръкнах
през ваште двори широки,
през ваште къщи високи,
майка ти магьосницата,
у горната ката седеше,
а пък тейно ти - у долната,
а пък ти, Раде - в средата.
Майка ти, магьосницата,
бяла къделя предеше,
ново вретено въртеше
и на вретено думаше:
"Както се върти вретеното,
тъй да се въртят момците,
момците край наша Рада."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016