* * *

Мома среща три (два) змея

Рада за вода ходила,
ходила и се й върнала.
На пътя срещнала два змея,
два змея, два огненина.
Стария Рада замина,
младия Рада запира
и й котлите напива,
па си й дума продумва:
- Радо льо, моме хубава,
я ми дай вода студена,
я ми дай китка зелена!
Рада на змейко думаше:
- Змейко льо, а бре, луд ли си
или щеш да полудяваш?
Пусни ме, змейко, да мина!
Майка ми лежи болнава,
колкото лежи от боля,
два пъти гори за вода,
та бързам да й занеса.
Змейко на Рада думаше:
- Радо льо, моме хубава,
ти лъжи, Рада, кого щеш,
змея не мож излъга.
Змея си хвърка високо
и гледа змея широко.
Сега над вази прехвръкнах,
майка ти седи в градина,
за тебе риза шиеше,
всякакви билки вшиваше,
дано те, Радо, намразя,
намразя и да те оставя.
Майка ти, таз магьосница,
майка ти, таз омайница,
магьосва гора и вода.
Жива е змия хванала,
в ново я гърне турила,
с бял го е бодил подклала.
Змия се в гърне виеше,
виеше змия, пищеше,
майка ти тъй наричаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергене
за Рада мома хубава,
дано я змейко намрази,
намрази да я остави!"
Доде не те е церила,
аз ще те, Радо, задигна.
Дур това змея издума,
и се със Рада издигна
по тия скали високи,
по високите върхове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016