* * *

Мома среща три (два) змея

Рано ми Радка ранила,
рано ми преди зората, -
слънцето да я не огрява,
слънцето, още месецът,
на бели Дунав за вода.
Ходила и се върнала,
среща й идат два змея,
два змея, кат два облака.
Първият мина, замина,
вторият Радка възпира
и си на Радка думаше:
- Хайде ми, Радке, пристани,
дорде си млада и хубава,
дорде си още глупава.
Радка на змея думаше:
- Стой, недей дума таз дума,
майка ми болна умира,
аз съм за вода ходила,
водица да й занеса,
устата да си разкваси.
Змея на Радка думаше:
- Я недей лъга, Радке ле.
Снощи покрай вас минахме,
теб те на порти нямаше.
Майка ти на двор седеше,
пъстра си змия държеше,
с игли й очи бодеше,
змия се много люто виеше.
Майка ти така думаше:
"Както се вие таз змия,
така да се вият момците
покрай нашата Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016