* * *

Мома среща три (два) змея

Рано ми Радка ранила,
на тихи, бели Дунава,
с две ми стомни шарени.
Среща й идат два змея,
два змея, до два огнени.
Кога първият отмина, замина,
вторият се малко поспря,
той взе на Радка стомните.
А Радка му се молеше:
- Я ми дай, змейне, стомните,
майка ми лежи, ще умре,
майка ми, още татко ми.
Змей на Радка думаше:
- Я мълчи, Радке, не лъжи,
че ние си високо хвъркаме
и си на широко гледаме.
Снощи си Радке минахме,
над вашите, Радке, комини,
майка ти, Радке, в долен кът,
татко ти, Радке, в горен кът,
а ти си, Радке, помежду.
Майка ти на стол седеше,
пъстра си змия държеше
и си тихичко думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците,
те край нашата Радка,
край нашата Радка хубава,
край нашата Радка гиздава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016