* * *

Мома среща три (два) змея

Тръгнала е Радка за вода
с пъстрите стомни на ръце.
Среща й идат два змея,
два змея, до два огня.
Първи мина, замина.
Втория не заминава.
Той взе на Радка стомните,
а Радка му се молеше:
- Я ми дай, змейо, стомните,
майка ми лежи, умира.
Колкото лежи от болка,
дваж лежи за вода студена!
Змейно си Радка думаше:
- Ти лъжи, Радке, другиго,
само змейна не лъжи.
Снощи високо хвъркахме
и на широко гледахме,
над вашите бели комини.
Татко ти си седи в горен кът,
а пък майка ти - в горния.
Пъстра си змия варяха,
с бял я бодил подкладат,
подкладат, Радке, наричат:
"Както се вие тая змия,
тъй да се вият ергените
край нашта Радка хубава!"
Да знае, Радке, малка моме,
майка ти да те полее
с кумата кумунига
и едностърката тинтява,
колата на разтоката
и Змейно ще те намрази.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016