* * *

Мома среща три (два) змея

Слънцето трепти, зайдева,
Радка за вода отива,
с два бели медни бакъра,
ходила и се връщала.
На пътя Радка срещнала,
два змея, дур два облака.
По-голям змею замина,
по-малък змею остана,
той си на Радка думаше:
- Я дай ми, Радке, водица
с твойта дясна ръчица.
Радка на змею думаше:
- Махни се, змею, че бързам,
мама е болна легнала,
колкото болест, дваж жадна.
Змею на Радка думаше:
- Ти лъжи, Радке, кой щеш,
мене не можеш излъга.
Вчера край вази заминах,
край вашите двори големи,
баща ти дингил дялаше,
майка ти трески сбираше,
буен си огън наклала,
ново си гърне турнала,
всякакви билки вареше
и твойта риза там беше,
в ръка змия държеше
и я със бодли бодеше
и си тихом думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците,
край мойта Радка хубава,
дано я змея намрази!"
Черни облаци паднали,
страшни ветрове духнали,
Радка нагоре понели,
Радка в канари завели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016