* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода;
насреща й идат два змея,
два змея, като два огня.
Единият змей Радка замина,
а младият я запира
и си на Радка думаше:
- Остави, Радке, котлите
и тръгни, мила, с мене
да те отведа, заведа
в змейови, Радке, палати!
Радка на змея думаше:
- Не мога, змейо, не мога
майка ми лежи, умира,
баща ми лежи зле болен,
и съм си, змейо, едната -
и за син и за дъщеря,
нема кой да им слугува.
Змая на Радка думаше:
- Излъжи, Радке, другиго,
недей да лъжеш жълт змей,
че ази си хвърча високо
и гледам, Радке, широко!
Вчера над вазе преминах,
над ваши двори широки
Майка ти, Радке, седеше,
бела къделя предеше.
Баща ти, Радке, седеше,
с тънка си свирка свиреше.
Остави, Радке, котлите
и тръгни, Радке, с мене, -
да те заведа, отведа
в змейските, Радке, палати.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016