 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунав
с бели менци за вода, -
слънцето да я не огрее,
слънцето, още зората, -
водица да си налее.
Срещнал я Никола,
та си на Радка продума:
- Радке ле, бело момиче,
снощи покрай вас минах,
майка ти сред двори стоеше,
люта си змия държеше,
с игла й очи вадеше,
и си люто кълнеше:
"Както се вие змията
тъй да се вият момците
по наша Радка хубава!"
Ясен, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016