* * *

Мома среща три (два) змея

Тръгнала Радка за вода,
с бели менци на рамо,
с пъстри стомни на ръце,
на тиха бяла Дунава.
Като нататък вървяла,
нийде никого не стигна,
не стигна Радка не срещна.
Като се назад върнала,
срещнала Радка два змея,
два змея, два люти огъня,
първият мина замина,
вторият не заминава.
И той си Радка възпира
и той на Радка думаше:
- Я ми дай, Радке, водица,
с твоята дясна ръчица.
Радка на змея думаше:
- Махни се, змейо, да мина,
че мама болна лежеше,
студена вода искаше,
да пие, да се оправи.
- Лъжи си, Радке, когото щеш,
мене си не можеш излъга,
че аз хвъркам високо
и гледам поле широко.
Снощи край вази поминах,
майка ти на двор стоеше,
гърне в ръка държеше,
змия в гърне слагаше,
магьосни думи думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците
край нашата Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016