* * *

Мома среща три (два) змея

Тръгна Рада за вода да иде,
таман водица наточи
и се назаде върнала;
насреща й идат два змея,
два змея, дур два ангела.
Първия Рада замина,
а втория я запира
и й стомните напива.
Рада на змейо думаше:
- Пусни ме, змейо, пусни,
че майка ми е болнава,
колкото лежи от болест,
толкова повече гори за вода.
Змейно на Рада думаше:
- Не лъжи, Радо, не лъжи ме.
Сега над вази заминах,
над вашите двори широки.
Майка ти по двор ходеше,
жива змия носеше.
В ново я гърне тураше
с бял бодил огън кладеше,
кладеше огън, наричаше:
"Колко се бие таз змия
във това гърне калено,
толкоз да се бият момчета
по наша Рада убава!"
Аз ще те рано задигна,
дорде майка ти не те е лекувала!
И той си Рада задигна,
над облаците я изнесе
и я занесе у най-големи планини,
у най-големи канари в пещера
и с голем камък затвори.
Три години тамо седеле
и отимала мъжко детенце.
Веднъж навънка седела,
две кола със сено минали.
Она си змейо питала:
- Че те наричат огнен змей,
можеш ли да запалиш колата?
- Запалям, Радо, запалям слама,
ала сеното не мога,
че има билки всекакви.
Те че ни двамка напушат,
и двамка че ни разделят!
Търсила Рада, търсила
търсила билки всекакви.
Намерила е и запалила,
опушила е Огнян змей
и си се двамка разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016